Българските минерални води – всичко, което трябва да знаем

По време на лов през 1971 г във вековна гора, около селата Бистрица и Безмер, Добруджанския край един ръководител на предприятие чул глъч. Когато приближил видял малко изворче, около което хора се били струпали и всеки точел вода – кой в мех, кой в дамаджана, кои в кофи и канчета. Погледнал над дървото и там били изписани надписи: „Тази вода излекува екземата ми“; „Не остана и помен от болките в стомаха, когато пих от този извор“; „Пясъкът и камъните изчезнаха от бъбреците ми откакто се лекувам с тази вода“. Случайният минувач наточил в малък съд от изворната вода и отнесъл в Овча купел, където оставил водата за изследване. Оказало се, че тя съдържа ценен минерален състав, който я отрежда на първо място сред минерални води на България.

По брой и разнообразие на минерални извори страната ни заема едно от първите места не само в Европа, но и в света. Минералните води извират от 120 находища и над 500 минерални извора, с общ дебит 2 хил л. в секунда. Това голямо природно богатство е ползвано от най-древни времена. Още в миналото, предците ни са почитали това богатство. Траките използвали минералните води за светилищата си. При лечение на жрици са извършвани специални религиозни обреди. Близо до Сапаревите минерални бани и до днес се срещат останки от тракийски град Джераман, наречен на името си. Топлите минерални води се казват Джерма.

Балнеолечението с минерални води е известно от времето на римляни. Баленолечебната култура достигнала до нас и в най-голям разцвет по времето на Августа (Хисар), Патулия (Кюстендил), Сердика (София), Термополис (Бургаски минерални бани), Германиея (Сапарева баня), Тонзос (Сливенски минерални бани). Всички те станали цветущи градове в Римската империя, именно заради минералните си находища. В тях идвали да търсят изцерение хора от различни краища на света.